Голямото семейство

Контакти: София, кв. Лозенец, ул. Плачковица №11 / Тел.: 02/868 82 95
E-mail: info@goliamotosemeistvo.com
Сподели:
Начало

Участници 2016

Увеличи размера на текста Намали размера на текста Изпрати на приятел

семейство
Григорови от Велико Търново


Здравейте!

Ето и моето голямо семейство:

Харесвам живота си, работата си, приятелите. Но боготворя семейството. Имам прекрасен съпруг. Като съдов хирург, той е много натоварен, но въпреки това отделя всекидневно време за семейството. Той е привърженик на максимата, че най-важното, което може да дадеш на децата си е – прекараното време с тях.

Аз също съм лекар, но педиатър. Имам научна степен, а до скоро обучавах и студенти. Отговорностите са много. Трудно (не невъзможно) се постига баланс между работа и семейство. Стигнах до извода, че семейството е на първо място, затова сега постепенно намалявам служебните си ангажименти.

Децата си гледаме сами, без баби и бавачки. Държим, аз и мъжът ми да сме отговорни за възпитанието им. Така им даваме и личен пример, че при достатъчно желание, човек може да намери време за всичко, което е значимо за него. Стига само да го желае силно. У нас важи правилото: "Няма невъзможни неща". А също, че "човек е толкова голям, колкото големи са мечтите му". И като стана дума за мечти, ние мечтаем да се сдобием с още един член на фамилията, освен трите госпожици, които имаме - Християна (11 г.), Надежда (6 г.), Аглика (2 г.). Най-голямата е‚ "детето енциклопедия" - има отговори за всичко. Средната щерка е чистницата вкъщи, която много обича животни. А най-малката е всеобщата любимка независимо, че е много палава и непокорна. Големите каки ходят на плуване и танци след училище, а накрая завършват деня с ролери и колелета в парка. Стремим се да ги възпитаваме далеч от компютъра и телевизора(доколкото е възможно) и по близо до природата. Обичаме да си правим екскурзии до разни исторически места и градчета из страната. Аз като търновка, съм "закърмена" с история и се стремя да предам интереса към българските корени и традиции и на децата. Х. Картър казва, че "Може да завещаем само две важни неща на децата си. Едното е корени, а другото - криле". Напълно споделям тази мисъл. Най-голямата щерка засега много се увлича по история. Другите са още неориентирани.

Друго правило у нас е семейната вечеря. Независимо кой е дежурен или зает, изчакваме се всички, преди да се сложи вечерята. И това е всяка вечер. Тогава е времето, когато децата споделят как е минал денят, когато се правят планове за уикендите и празниците, когато разпускаме. В тези минути, може би най-много се усеща нашата привързаност и любов.

Е, не всичко е розово. Има дни, когато нещата "не вървят", когато има проблеми и трудности, сърдити и недоволни. Гледаме да ги минаваме бързо и да не им отдаваме голямо значение.

Човек без семейство е като дърво без корени. В нашето голямо семейство, всички сме коренчетата, които сътворяват силата на дървото. Времето ще покаже колко устойчиво е то.


Към списъка »


Архив: Участници 2013 Участници 2014